Nov 15, 2008, 7:31 PM

Във вихъра на полка

  Poetry » Love
765 0 15

 

 http://www.vbox7.com/play:71a37906

 

През слънчеви лъчи към теб поглеждам,
искриш, обляна цялата във злато.
С огнена колесница в небето те отвеждам,
душите ни упойва дъхът на лято.

Ще ти покажа вълшебствата на този свят,
в блясък е окъпана под нас Земята.
Напълни очите си с багрите на всеки цвят,
подарявам ти вечността и красотата.

Чудесното утро е прелюдия към обичта,
в сърцата възторжена емоция кипи.
Изпълваме деня си с безкрайна топлина,
жизнерадостна полка за нас звучи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • много светлина...много топлина...струи...и прекрасна музика...
    с обич, поете...
  • Ехх,че хубавооо!Точно за мен!Невероятен си Васе!Прегръдки и аплодисменти за прекрасния танц!
  • Поздрави на Адриатика, Таня!
  • Толинка и радост в мрачния почти зимен, Адриатически ден. Благодаря за усещането васко!
  • Благодаря ви много Дани, Дима, Таня, Мариола, Ани, Маргарита, Петинка, Иванка!
    Петя и на теб благодаря за подкрепата! Сега прочетох втората част на разказа!Чудесен е!Поздравления!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...