Въздишка по съмнало
Очите ти жадно ме пият,
единаци кошута млада видели.
Искат стръвно, алчно и вият.
Мамя ги с китки тънки и бели.
Нощем кипва буйна кръвта ми -
лудо вино от диви малини.
Сладък пелин - любовта ми,
в сърцето ти ще се вклини.
Луната - меден бакър, прелива
от пощявките на луд мераклия!
С устни магьосни на самодива
сили мъжки жадно пия ли, пия…
От очите ти крада звездици,
тайно ги крия в момини пазви.
Като прокълнати жълтици,
дъхът ти пари, по мен пролазва.
С песен любовна, шеметна
тънка струна мракът съблича.
Гъдулар с пръсти безпаметни
бяла риза трепетно свлича.
Всичкото мое жадно обичане,
казвах ти, е лудо и стръмно!
Нощем тебе невеста се вричам,
ала въздишка ставам по съмнало.
Гърми и трещи в очите ти,
светкавично е в сърцето!
Трепетно галят лъчите
тънка зунка, вместо лицето…
© Лъки All rights reserved.
