Не бях платима. Даже - без идея.
Все тръгвах, но до никъде не стигах.
Не бях жена, а просто – идеала
до неотдавна, но сега в съня останах.
Не съм различна, и дори презряна.
Във спомена за сенките – мечтая.
Сама дойдох, сама ще си отида,
простима, и донякъде виновна.
Не съм сияние, по-скоро отпечатък
от слънчеви лъчи - петно върху луната,
планинско ехо, огласило тишината,
до тебе – малка каменна пътека. ...