Въздишките...

Poetry

935 0 1

Какъв е смисълът да кътаме беззвучия,

когато от душата ни отронва се въздишка?

И не е много – вятърът отнася я,

въздишката ни се стопява и е нищо.

Но когато прогърми в самотните ни нощи,

раздира постоянството със своята мелодия.

И въздухът достига ни поне за малко още –

за да изплачем болката в... една рапсодия.

Защото колко стига да обикнем и поплачем?

С въздишката скъсяваме пространството.

С приятел даже краят става начин...

Живеем заедно, а другото е странстване...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivanleko91 (Ангел Колев)

Наистина е поетична въздишка стиха ти!
Дълбока вода си!
Поздравления!

2011-01-22T18:19:05+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9