Apr 21, 2019, 2:08 AM

Възкресяването на Лазар 

  Poetry » Phylosophy
346 0 0

Ръката си на Лазар той подаде,

и от смъртта издърпа го за миг.

Поредно чудо стори на земята,

живота върна в смъртния му лик.

 

Видяха всички, призова го,

Лазаре стани, подавам ти ръка!

Повярваха невярващите даже в чудо,

получи тъй отсрочка от смъртта.

 

Навред разнесе се мълва за ново чудо,

със учениците си наближаваше града.

И славата летеше все пред него,

очакваше месията света.

 

Той възкресява мъртъвците,

и от прокажените няма страх.

И гладни храни без храна да има,

и сне от блудницата всеки грях.

 

На грешниците той сега помага,

ала грехът им взе за таз цена.

Страданието им в себе си пое го,

след седмица едничка тука във града.

 

Но властниците тука на земята,

уплашиха се те за низшата си власт.

На Лазара живот отново те отнеха,

палачите отведоха Исуса към смъртта.

 

Но над смъртта власт властниците нямат,

а само той от грях ще ги спаси.

И взе го в тялото си оковано,

усмихна се, прости им на земята,

по трънен път пое към небесата.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??