Възможно е
аз съм от онези жени
които могат
изведнъж да разрежат със нож
не се обръщам назад
не съжалявам
не плача
не се хвърлям в краката ти
дори когато си тръгваше
няколко пъти
„завинаги”
в изоставената ми нощ
и въртях се на шиш
дори когато си давах сметка
че аз сама
трябва да гледам децата ни
дори и когато замина в Испания
с друга естествено
но се върна
да ми разказваш
колко хубаво е било
а в същото време
с ревността си
ме задушаваше
всички думи погребах
неказани
в кладата на очите си
но зад арматурно стъкло
казваш, че съм безчувствена
и си прав
предполагам
© Павлина Гатева All rights reserved.
