Jun 1, 2017, 12:22 AM

Възрастните

  Poetry » Other
696 1 5

Те, възрастните, някак си са скучни.

Не могат да се смеят, рядко плачат.

Не си измислят думи благозвучни.

Все са заети с грижи и задачи.

 

Сериозни са и строги даже много.

Как нямат време да си поиграят?

А имат все проблеми и тревоги

и правят се, че всичко, всичко знаят.

 

Размахват пръст и вечно поучават.

Я вижте ги - намръщили челата -

обичат честичко да нарушават,

(понеже възрастни са! ) правилата.

 

Но ние ги разбираме прекрасно,

отдавна грешките сме им простили.

Прозряли сме - с едно не са наясно :

Едва ли възрастни са се родили... 

 

ЧЕСТИТ  ПЪРВИ ЮНИ НА ВСИЧКИ  МАЛКИ И ГОЛЕМИ ДЕЦА!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...