Наранената душа не обвинява,
тя търси причината в свойто сърце,
усмихната през сълзи се изправя
и тръгва смело да се раздаде.
Възражда се отново в тъмнината
дори разтърсена от страх и болка,
върви изправена към Светлината
и дава пример по достойнство.
Когато щастието си изстрада
ще стане силна и открита,
ще вижда в бъдещето, ще помага
на другите да станат по-велики.
© Неземна All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
