Възторжен тост
Душата ми излъчва енергия от вечните звезди,
тя зарежда невидимия атом с пролетни мечти.
Няма да остане в теб нито капка бисерна тъга,
прекрасна си, усети с мен силата на радостта.
В ръката ми блести сноп от слънчеви лъчи,
с върховете им бавно ще погаля твоите гърди.
В сърцето ми се надбягват мълнии от страст,
ще изпълнят те с красива обич нощния ни час.
Пронизващо ме гледаш с бадемовите си очи,
животворна нежност изворно от тях струи.
Почувствали екстаза на задъханата тишина,
потъват в пречистващия огън пламнали тела.
Лунните ни сенки преплитат вълнуващо следи,
по усмихнати пътеки днес вървиме аз и ти.
Любовта е поезия и чудо, а чувствата са ос.
Да вдигнем за вълшебството й възторжен тост.
© Васил Георгиев All rights reserved.
