Взела силата в ръка
Колко те търсих, колко мечтах,
къде ли не скитах, какво ли не брах.
В белите нощи и хладните дни,
не те намирах. Душа се смрази.
Отчаяна малко, дори без да искам,
поседнала тъй глава да опра,
старите мисли нахлуват, допускам,
ще дойдеш. Трябва да спра.
Да спра да се лутам, да спра да те търся,
да спра да тегля тази беда,
да отрежа въжето дето ме дърпа,
искам я вече таз свобода.
Ще бъда вечна, горда и силна,
ще тръгна високо, ще полетя.
Със две ръце светът ще прегърна,
въоръжена с обич, с големи крила.
Тогава, Животе ти мой, непокорен,
скромно пред мен ще сведеш глава,
тъй ще останеш ти безпризорен,
а аз ще напиша свойта съдба.
© Веселина Стаева All rights reserved.
