В З Е М И М Е Г О С П О Д И
Вземи ме Господи
в небесните простори,
отведи душата ми
във небесата,
там дето слънцето
със мен ще заговори,
в безкрайните владения
на красотата.
С любов и музика
нататък ще поема
и нека пърхат
ангели около мене,
защо да зъзне
тялото ми изгорено
от непрестанни страсти
и желания смутено.
Вземи ме, отведи ме -
О, Господи, нагоре!
18 декември 2011
Църквата - Св. Мартин
© Емил Янчев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
