Dec 12, 2008, 9:17 PM

Вземи от моята магия

  Poetry » Love
1.1K 0 1
Вземи от моята магия

(дует с Кристо)

Дали има вътре в нас нещо магическо,
което да отключва черната ни страна?
Или има нещо мъничко, зло, епическо,
което ни даравя бързо със тъмнина?

Злата сила, която все ни въздига,
която ни дава този вътрешен мрак.
И отново ни дава тази мощна сила
и този сребърен магически прах.

Ще ми позволиш ли твоя вещица да бъда
с кошничка от моя чудодеен прашец?
Защото ти се поддаваш на магия, скъпи,
и отвътре има нещо, което те яде.

Нима магията ти тъй чудна е велика?
Позволи ми да докосна твоето сърце.
Преди време много като теб разбиха
всичко светло, което криех в мен...

Не крий се ти от мене, мили! Ела, ела!
До моите нежни устни ти се докосни.
Когато приключим с тази сладка игра,
от очите ти най-после ще валят искри.

В твой плен съм аз, Магьоснице неземна.
И на твоята красота съм роб навеки.
Защо ми отне толкова време да прогледна
и да открия себе си в твоите пътеки...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дуетът е страхотен!Поздрави!!!
    (само се опасявам, че Криско всъщност е КрисТо)

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...