danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
Feb 2, 2013, 10:23 AM

Взривено време 

  Poetry » Love
810 0 7

Обичам те от тука до безкрая,

а после, ако има накъде,

в мълчанието дълго ще гадая

дали без теб светът ми ще умре?!...

 

Дали ще има сили да взривява

с дъха на вятър тръпнещата нощ…

И как безмълвен обич ще дарява,

протегнал длан като просяк за грош.

 

И още ли ще мери хоризонти

отвъд страха на сивото небе?!...

А този път, във който се догонват

мечтите ни… дали без теб ще спре.

 

Обичам те, до лудост неприлично

и някак странно влизам в твоя ден.

Знам, после тази нощ ще е различна

и много ще прилича на сатен,

 

разкъсан от едно взривено време.

Обречена на грях и свобода…

И дала всичко миг преди да вземе

безкраен спомен в шепа тишина…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??