Във шепите си скри ме вечерта.
Приглади меко рошавите мисли.
Задраска гневно грижите с черта.
Разпръсна сенките над мен надвиснали.
Въдъхнах облекчено, без печал.
Гнева си сгънах и го сложих в джоба.
На чувствата раздърпания шал
захвърлих като трескава прокоба.
И тръгнах без надежда и без свян
към зейнали въпроси като рани,
към твоя страх, във миша дупка сврян,
за да намеря път към любовта ни. ...