Я си кротувай...
johan:
Дъждът валя, валя, валя...
и пак изцяло ме размекна.
Сега с подвити колена,
направо искам да приклекна.
Ох... В локвата ще седна...
Ела при мен, любов последна.
И без това сме гола вода,
но днес това е май на мода,
естествени да бъдем и различни...
Не! Не! Не се събличай!
Ох... давиш ме...
лудуващо момиче...
nezemna:
А аз цъфтя, цъфтя, цъфтя,
дъждът до кожа ме намокри,
от пръски галещи гърба ми,
се стичаха свенливи локви...
Цамбурна в тях... любов последна,
подви колене и заседна,
в усмивката ми снежнобяла,
за твойте устни закопняла...
Събличам се със топли пръсти...
Не се кръсти... нали не си задръстен!?
Удавен си... не можеш да изплуваш!
Нападам те... Оооо, по-добре кротувай!
© Неземна All rights reserved.
Кротичко Ви се радвам и на двамцата. Поздрави!