А в любовта е винаги така, 
някой първи почва 
- Мило извинявай! 
Тази роза, аз за теб откъснах! 
После любовта полита, 
ябълката тя на друг подава, 
- мило извини ме, 
теб аз искам да предпазя. 
Любовта започва винаги така! 
Някой розата откъсва , 
после друг във вихъра на любовта,  
ябълките  си подхвърля. 
Във градината на любовта,
слънцето не спира рози да отглежда!
Ябълки да зачервява.
Полъхът  на любовта,
 нежните съцветия в букет любовен,
 всеки ден подрежда.
Морните лехи, с ароматните цветя, 
вечер цветове сокове събират,
сутрин ги разтваря любовта! 
Галещи ръце, 
прошепнати слова, 
търсещи очите влага, 
после  спомен за изпусната мечта, 
и ябълката таз,
към други полетяла!

Максим Велков