May 13, 2010, 12:12 PM

Ябълков цвят

  Poetry » Love
955 0 9

Преди да се родя,

била съм цвят на ябълка...

Нетърпелива съм била

и бързо плод завързала.

А чакала съм дълги дни,

той с еликсир да се налее,

с най-слънчев и любовен вик,

чак цялата земя да онемее

и безпреструвно да струи,

с дух свят и непресметен.

Ех, ласкав миг на буен впряг,

тъй в унес дълго ще ме носиш,

без да съзра безумния ти бяг

и без въздишка и въпроси!

Аз вече зная своя блян.

Преди да се родя,

била съм цвят на ябълка...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...