May 13, 2010, 12:12 PM

Ябълков цвят

  Poetry » Love
957 0 9

Преди да се родя,

била съм цвят на ябълка...

Нетърпелива съм била

и бързо плод завързала.

А чакала съм дълги дни,

той с еликсир да се налее,

с най-слънчев и любовен вик,

чак цялата земя да онемее

и безпреструвно да струи,

с дух свят и непресметен.

Ех, ласкав миг на буен впряг,

тъй в унес дълго ще ме носиш,

без да съзра безумния ти бяг

и без въздишка и въпроси!

Аз вече зная своя блян.

Преди да се родя,

била съм цвят на ябълка...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...