Яхта
На утрото във сините криле
се сгуши моят блян, и с тях политна
към женското ти трепетно море,
пулсиращо под слънчевите ритми...
Избухна блик на нежен лъчезар
в очите ти – две радостни комети,
и хвърли поднебесния си зар
в мига, търкулнал слъзни многоцвети...
Изгубени в измамата живот,
открихме разтуптяващата истина,
че всичко свято - бриз е от любов
и непонятно е да търсим пристани,
за яхтата на нашите мечти -
в душите нека тя красиво плава
и ден след ден безкрая да бразди,
щом пътят сам я приласкава:
с платна-усмивки порив да лови,
компасно да забива дъх в гърдите,
сред твоите и моите вълни –
и в океан от чувства да се скита...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Попътен вятър! 
