Ялова неделя
Приспаната ми обич отлетя.
Зачева яловата си неделя.
Досущ като дете през пролетта
със зимата когато се разделя.
А ти стоиш пред мен – красив и ням,
запазил нежността на ветровете.
Каквото нямам вече да ти дам
е всичко, дето нося във ръцете си.
До мен смъртта прокрадва се за миг.
Заченала е майските си бури.
Заченала е даже този стих
и грохота на тленна пеперуда.
А утрото е зейнало с очи,
не чака вече късните миражи.
Говори си с неделята, но тя мълчи,
защото помни всичко,
дето няма да му каже.
© Николина Милева All rights reserved.
