Jul 4, 2007, 2:10 PM

Яна 

  Poetry
592 0 1
Вървеше Яна сама...
Боляха я сърце и душа...
Вървеше Яна,
с душевна яма...
вървеше тя,
по паветата,
и знаеше, че там са те:
Стефан и Емилия...
Вървеше тя
и се молеше да спре дъжда...
Миришеше на ванилия
и това подсилваше болката...

Малко е глупаво и несвързано - добре го разбирам - но наистина усещам някакво чувство в това мое произведение.

© Мария Игнатова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??