Вървеше Яна сама... Боляха я сърце и душа... Вървеше Яна, с душевна яма... вървеше тя, по паветата, и знаеше, че там са те: Стефан и Емилия... Вървеше тя и се молеше да спре дъжда... Миришеше на ванилия и това подсилваше болката...
Малко е глупаво и несвързано - добре го разбирам - но наистина усещам някакво чувство в това мое произведение.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.