Янтра
Градът е сипал над реката
очарования от нощни мигове,
а тя му връща светлината във звезди.
Аз пак прегръщам и познатото
и непознатото, отдавна минало
и спирам тук, над притаените води.
Не вярвам във огледалата,
облекли в чужди цветове витрините
под суетата на неонови луни,
затуй се върнах при реката,
попила и сълзите и годините
от черни нощи и мечти за светли дни.
Оглеждам се във нея цяла:
“Дойдох да чуя твоите вечни истини.”
Луната е събрала светлините си
от пра-прастарите предания,
звездите са застинали замислени,
а Янтра пей: “Самата аз съм приказка...”
очарования от нощни мигове,
а тя му връща светлината във звезди.
Аз пак прегръщам и познатото
и непознатото, отдавна минало
и спирам тук, над притаените води.
Не вярвам във огледалата,
облекли в чужди цветове витрините
под суетата на неонови луни,
затуй се върнах при реката,
попила и сълзите и годините
от черни нощи и мечти за светли дни.
Оглеждам се във нея цяла:
“Дойдох да чуя твоите вечни истини.”
Луната е събрала светлините си
от пра-прастарите предания,
звездите са застинали замислени,
а Янтра пей: “Самата аз съм приказка...”
© Йорданка Гецова All rights reserved.
