Януари...
Той е толкова празен от удари
че побира в сърцето си Всичко
сее навред снежни преспи
и понякога даже е пристан…
с вледенени ръце ме обгръща
по паважа потича всред локви
(и дори да е утро съм ничия
до последния в дланите поглед…)
все разплита до кости косите ми
и от облаци прави ми рокли
и вали по прозорците с вятъра
и притихва безгласно по покриви
и в комини тъгува за нещо
в перушини от птичи постели
онемели са всички усилия
все на прага в очакване спрели…
Той е толкова празен от удари
че побира и мен в шепа камък
и когато тъгувам е изгревът
непокълнал зад хвърлен остатък…
Той е толкова тъжен и празен!
… и с небето безгласно пирува
вие сутрин по струни заглъхнали
и в стъклата дъха ми рисува…
… Януари…
... на два голоса...
