Януари е.
Навън става студено, уви...
И моето сърце е със сезона.
Градусите падат и не се топи,
пада и егото под нулата, за Бога!
Снежни топки нека го запълнят,
ледът успокоява всички болки...
Към обичане резистентна станах,
дори настинка вече не ме лови.
Януари е.
Това съм аз, уви...
А ти си август.
Чакам те.
Ирония.
© Емилия Йорданова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
