Януари е.
Навън става студено, уви...
И моето сърце е със сезона.
Градусите падат и не се топи,
пада и егото под нулата, за Бога!
Снежни топки нека го запълнят,
ледът успокоява всички болки...
Към обичане резистентна станах,
дори настинка вече не ме лови.
Януари е.
Това съм аз, уви...
А ти си август.
Чакам те.
Ирония.
© Емилия Йорданова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
