Ярост за вяра
Лазя по ръбовете на думите.
Потя се.
Будя се.
(Най-страшното).
Когато онзи тип дойде при мен,
не очаквах, че ще имам сили да не се държа като идиот.
Казах му: „Искаш да ме биеш ли?"
Той каза: „Аха."
Ударих го първо с лява ръка и веднага с дясна.
Момчето беше объркано.
Продължих.
Усещайки слабостта му,
го свалих на земята и го ритнах
няколко пъти.
(Този огромен човек ме молеше да спра.)
Тръгнах си.
Светът беше задъхан и изветрял.
Външнополитически - плешив,
вътрешночовешки - грозен,
милосърдно - глуповат,
морално - неморален.
Мога да кажа доста неща за мястото,
в което живея, но не смятам, че си струва.
Търся всички първи луни и детството си.
Поезията е нещо, в което можеш да вярваш...
Не би могла да те излъже.
Тя те приема лесно,
но може да те изгони.
Ако сте заедно в онова дървено бунгало в януари,
тя ще те завие.
На сутринта ще ти каже:
„Отивай си."
И ще си тръгнеш.
Нанякъде.
Ще се шляеш и ще се запознаеш с различни типове.
Ще се запознаеш с философи,
чието единствено занимание е търсене на нови наркотици,
с
пияници,
чието приятелство
ще ти струва няколко бутилки.
Ще мислиш, че си неразбран,
но всъщност на никого няма да му пука за теб.
Ще усетиш, че един ден ще бъдеш убит
от собствената си ярост за вяра...
Тази мисъл погубва.
Тази ярост убива.
Тази младост бе твоя.
„Този месец ще е
студен".
Ще танцуваш с кучета,
ще пляскаш на птици.
Ще си спомняш снимките...
ти.
Ще откриеш онази случайност,
помагаща на хората с малко.
Забравил за своята ярост за вяра,
ще заживееш в топлото.
Тогава ще се усмихваш.
Ще си намериш работа.
Не нещо особено,
но ще взимаш еди-колко си кинти.
Ще успяваш да си купуваш цигари и от онези консерви,
които се отварят с
пръст.
(Няма като преди да мислиш за
пръст.)
Ще си щастлив...
Дори ще опиташ да напишеш нещичко,
но няма да се получи.
Ще лазиш по ръбовете на думите.
Ще се събудиш.
Без ярост за вяра.
Без вяра.
(Най-страшното.)
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
