Явление (на тебе, Музо моя )
Изгубих се в дъбравата... Нощта
застила плаща мрачен и студен,
и вятър северен на есента
разклаща клоните... Безброй листа
посипват се безжално върху мен.
В безумен безпорядък, в слепота,
аз падам на земята изтощен.
С последни сили се опитвам... Неее...
О, сетивата искрено ридаят.
В листата трудно влача колене,
погрешен път мечтата ми отне.
Не мога повече, това е краят,
да беше гибелта ми в бран поне.
Умирам сам, не е за мене Раят...
Сънувам ли? Отвъд ли съм сега?
Душата ми къде е?... В пещера?
Усещам тялото си, на мига
и чувам шум - подземна е река.
В ума си всичко как да побера?
Повит съм с мечи кожи. Как така?
Съдбата ли към мене е добра?
И идва тя... Коя е тя? Изглежда
загадъчно, сияе като жрица.
Блести тъй пъстро чудната одежда.
Качулката си сваля и поглежда
към мен с очите сини... Хубавица!!!
Излъчва несравнимата надежда.
Вълшебна има, златна огърлица.
Косите си разпуска дълги тя...
всезлатни са и кожата е бяла
и устните са с ален цвят - мечта.
Тих пленник съм на тази красота.
Говори ми, а сякаш е запяла.
Запалва огън с лека мекота.
Какво ли нежно в мене е познала:
" Намерих те в гората, беше сам!
Без сили бе останал на земята!
Желанията, мили, твои знам
и част от себе си на теб ще дам!
Душата ти ще бъде по- богата
и мен, помни го, ще намериш там,
където други ще са времената! " .
Събуждам се отново и се питам:
Прехвърлях ли се пак от сън във сън?
Защо ли в световете все се скитам,
но нещо ме подсеща с топъл ритъм
и чувствам го, и като сладък звън
привлича ме... Към нея аз политам,
че тя зове ме: " Твоя Муза съм! " .
© Асенчо Грудев All rights reserved.
