"You may be gone, but you are not forgotten..."
Посветено на... няма на кого :)
Ето ме, любими. На смъртното ти ложе
връщам се. След години неистов бяг
ръката на сърцето си да сложа,
че дори в греха си обичала те бях.
Неразгадаема е женската душа.
Притискаха гърдите ми въпроси.
Кое е правилно? Дали не греша?
Заминах и се обрекох на страха си.
В последния ти час дойдох. За прошка.
На друг дарих най-нежната си ласка.
Нека е с доброто, ако ме помниш още.
Света не напускай, изпълнен с омраза.
С измъчен дъх и с най-простите думи
възвърна за миг в очите ми пламъка:
„Мила моя, може да си се изгубила,
но никога не си била забравена..."
© Нежното Ласо All rights reserved.
Вече са две отделни думи и заглавието е поправено
Как трябва да е
