Jan 2, 2008, 7:33 AM

YOU' RE...

  Poetry » Love
795 1 12
YOU' RE...

В тишината - безмълвна въздишка,
в тъмнината - невидим силует,
в плетката - безцветна нишка,
в поемата - кратък куплет.

Но аз съм тук и като орел,
над тебе винаги бдя,
Че на боговете съм се заклел,
никога да не бъдеш сама.

Че там - в истината на вечността,
душите ни две са една.

ТИ СИ моята алфа и моята омега,
червената роза върху ковчега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...