Юбилейно
Босички стъпки в разцъфнала ръж,
а в стъпките - влюбени стихове.
Белоснежни са вишните. Пролетен дъжд,
а е тихо, а безумно е тихо...
Още един път с единак ще завия.
Още един път след месечина ще хукна.
Още един път нож ще забия,
с юмрук ще ударя, с пушка ще пукна...
Цвете ще туря на дяда, на тате.
Кръвта им хайдушка по жилите ври.
Последен завет по врана ми пратиха:
- На живите, сине, сърце подари!
Още един път ще ти скоча дувара.
Още един път за мен ще разплиташ коси.
Тихо ще шепнеш на рамото старо -
най-доброто възглаве за женски очи...
Щастлив и изпълнен животът ми бе.
Мен ме обича ангел небесен.
С бели криле стиха ми кове -
да е песен, да е лебедовата песен...
© Красимир Дяков All rights reserved.
