Босички стъпки в разцъфнала ръж,
а в стъпките - влюбени стихове.
Белоснежни са вишните. Пролетен дъжд,
а е тихо, а безумно е тихо...
Още един път с единак ще завия.
Още един път след месечина ще хукна.
Още един път нож ще забия,
с юмрук ще ударя, с пушка ще пукна...
Цвете ще туря на дяда, на тате.
Кръвта им хайдушка по жилите ври.
Последен завет по врана ми пратиха:
- На живите, сине, сърце подари! ...