Южна любов
Какво ми остана от моя Бургас:
няколко миди, черупки и пясък,
трудно преглътната самота,
душа - разплетено водорасло.
Какво ми остана: сол и море,
и неспокойни, плачещи гларуси,
много въпроси ,,защо”, ,,накъде”,
пътища, с трудност белязани.
Не се забравя южното море,
то помни много срещи и разлъки,
тревожно като мъжкото сърце,
разбито не веднъж, а много пъти.
Какво ми остана: в бяг на вълна
плахите сънища тайно съм скрила,
в камък и залез – сълза на жена,
топлото тяло на самодива.
Мое бургаско, южно море,
дадох ти обич, дадох ти младост,
ти ме забрави – аз тебе не,
аз те възпявам – ти ме раняваш!
© Даниела Атанасова All rights reserved.
