Jun 12, 2012, 11:32 PM

Юли

1.1K 0 5

ЮЛИ

Изгрява на плажа с хипарски купон,
в бял облак очите притулил.
Младежки смях плисва под моя балкон,
той тук е - ГОРЕЩИЯТ  ЮЛИ!!!

Със палеща ласка погалва ме той,
очи замечтано притварям...
Съмнение няма - ТОЗ  МЕСЕЦ  Е  МОЙ!
ПРЕГРЪДКА... И цяла изгарям!

Навън щом изляза, съм в огнена пещ -
цял в пламъци се е забулил!
На себе си верен е - зноен, горещ,
но нека е  Истински Юли!

Косите разрошва, закача си той
и с вятъра хуква да бяга,
засмян е и щурав, с купони безброй...
Горещо... но как ми приляга!

Изпраща охлаждащо летен порой,
с усмивка под него танцува,
умора не знаещ, все палав е той
и с въздуха сякаш флиртува!

Животът се лей, без да спира, гърми,
до ранната утрин, когато
искрят позлатените морски вълни,
окъпани в слънчево лято!

Емоция луда, стихия, порой...
На мене тоз месец прилича.
Нявярно затуй все го чувствам тъй мой
с душата си... И  ГО  ОБИЧАМ!

Притихва за малко и търси покой
след дългите дни нажежени,
заслушан в шумящия морски прибой,
в безброй светлини отразени.

Отново е щурав и втурва се той
със радостен вик под водата,
сребриста пътека разпалва със зной
в закачка игрива... с луната!!!

Излиза, сред водни светулки безброй
и блеснал във синя окраска,
ръката ми хваща - тъй близък и свой,
цял мокър, но с огнена ласка!!!
***
Ех, Юли, във спомен как лятно шептиш
и грееш през зимните нощи,
в най-лютия студ пак зареждаш с мечти,

а ласката топли ме още!

Аглика Калкова



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аглика Калкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...