Отлита сънят със шепота на
птичи криле.
В тази пясъчна сутрин нищо
не може да е зле.

Юлското слънце разцъфва,
разтваря очи.
Нищожни, седим на трона си
пред тълпа от лъчи.

Трон от бели песъчинки,
потопени в светлина.
Никога не сме били по-безмълвни
отколкото сега.

Сега, пред този слънчев възход,
в този преходен миг.
Възход,  пред който се чувстваш презрян

и погален, велик.

Тази първа юлска сутрин мирише
на спящо море.
И завинаги обещава,  че всичко
ще бъде добре.