Jul 31, 2009, 1:41 PM

Юлска сутрин

  Poetry
1K 0 1

Отлита сънят със шепота на
птичи криле.
В тази пясъчна сутрин нищо
не може да е зле.

Юлското слънце разцъфва,
разтваря очи.
Нищожни, седим на трона си
пред тълпа от лъчи.

Трон от бели песъчинки,
потопени в светлина.
Никога не сме били по-безмълвни
отколкото сега.

Сега, пред този слънчев възход,
в този преходен миг.
Възход,  пред който се чувстваш презрян

и погален, велик.

Тази първа юлска сутрин мирише
на спящо море.
И завинаги обещава,  че всичко
ще бъде добре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аделина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...