Jul 31, 2009, 1:41 PM

Юлска сутрин

  Poetry
1K 0 1

Отлита сънят със шепота на
птичи криле.
В тази пясъчна сутрин нищо
не може да е зле.

Юлското слънце разцъфва,
разтваря очи.
Нищожни, седим на трона си
пред тълпа от лъчи.

Трон от бели песъчинки,
потопени в светлина.
Никога не сме били по-безмълвни
отколкото сега.

Сега, пред този слънчев възход,
в този преходен миг.
Възход,  пред който се чувстваш презрян

и погален, велик.

Тази първа юлска сутрин мирише
на спящо море.
И завинаги обещава,  че всичко
ще бъде добре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аделина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...