Не те чаках да дойдеш при мен като юлски горещник,
да стопиш синевата от лед, дето тайничко крих,
да събличаш света от илюзии, свят като грешник,
да сушиш невъзможни морета със вятъра тих.
Не очаквах това, не защото за теб не мечтаех –
потроших двете стомни, мълчана вода да греба.
Да гадая по здравец... От нищото слънцето ваех
и те чаках по изгрев, пречистена с горска роса.
Разпиля се горещникът, сипеше жар и забрава.
Изгори по полето тревата на спомена стар.
Припълзя като смок, после сви се в сърцето ми, вляво,
а гърбът на земята потръпна от този товар. ...