От юни житно зрънце имам само
и капка в морско синьо по косата,
със звездния възторг в торба на рамо
и щастие, сред дните му посято.
Тих липов мирис с ореол на лято,
до сладък танц на ягоди с череши
и слънчев лъч, прегърнат многократно,
до ранен розов плод на юнска нежност.
И изгрев на вълнение, което
расте и ще се влее с радост в юли,
наивни, неочаквани куплети
и песен на щурци в душата, чу ли?
© Милена Френкева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
