Jun 22, 2022, 11:18 AM

Юнски спомени

  Poetry » Love
704 1 1


Отново е юни и в тихата вечер
блещукат светулки и напомнят за теб.
Аз още съм тук, но ти си далече,
как да стопля кажи ми, сърцето от лед.

 

Напомнят ми татко твоя ден рожден,
че тогава точно, аз виждах ги нощем.
Те пак са тук и навярно светят за мен,
за да мога в тъмното да те търся още.

 

А само в тях отново те намерих
и те ме върнаха в годините назад,
когато можех от сърце да кажа,
колко много с тебе бях богат.

 

И чак сега, аз късно го разбирам,
човек загуби ли дори веднъж поне.
Загубеното знам, трудно се намира,
щом паднал си веднъж на колене.

 

И трудно е пак да се изправиш,
щом болката подрязва ти краката.
Единствено остава да направиш,
да лекуваш със спомени душата!
/на татко/


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Левков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....