22.06.2022 г., 11:18

Юнски спомени

705 1 1


Отново е юни и в тихата вечер
блещукат светулки и напомнят за теб.
Аз още съм тук, но ти си далече,
как да стопля кажи ми, сърцето от лед.

 

Напомнят ми татко твоя ден рожден,
че тогава точно, аз виждах ги нощем.
Те пак са тук и навярно светят за мен,
за да мога в тъмното да те търся още.

 

А само в тях отново те намерих
и те ме върнаха в годините назад,
когато можех от сърце да кажа,
колко много с тебе бях богат.

 

И чак сега, аз късно го разбирам,
човек загуби ли дори веднъж поне.
Загубеното знам, трудно се намира,
щом паднал си веднъж на колене.

 

И трудно е пак да се изправиш,
щом болката подрязва ти краката.
Единствено остава да направиш,
да лекуваш със спомени душата!
/на татко/


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Левков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...