З.А.
Замъглено огледало на голата стена на банята....
устни с цвят на близост засъхнало-разкървавена, залепена
Shhh…
с дъха си направи от студеното на стъклото платно.
Рисуваше.
С топлото на очите прошепна.
Впи нокти в плътта и опита
да обича...
и да скрие истината, убивана
само веднъж.
Замахна да счупи задъханите изтритости.
Диагнозата.
Световиенето до припадък.
Стоновете на хипнозата... от другия.
От непознатия. От другия във теб. От Него.
Не-Любов, която копнеем, говорим, измисляме
И Истината, дето ни се случва.
Сливане. На две. И после цялост.
Едно живо, трептящо, дишащо, търсещо, искащо
... до теб с очи, широко разтворени от докосване.
© Анна-Мария Николаева All rights reserved.
(заинтригува ме)
