За 8 март
На Цветанка Велчева
На гроба на мама
Бяла хризантема с малка свещица
в мислите си нося за една светица.
Живота тя с любов ми е дарила
и с майчина ръка благословила.
Искам, мамо, коляно да превия
пред твоя вечен дом студен.
От пръстта в шепата да свия
и мъката в гърдите да надвия.
Ти си отиде млада, толкоз млада,
едва на петдесет и шест.
Напусна ни и си замина,
а от Там - никаква вест.
И в мислите си рисувам
твоя образ - мил и скъп.
И думи най-гальовни чувам,
и подтискам свойта скръб.
От дъщеря Божидарка
Мадрид, 2010 г.
© Божидарка Божинова All rights reserved.
