На Цветанка Велчева
На гроба на мама
Бяла хризантема с малка свещица
в мислите си нося за една светица.
Живота тя с любов ми е дарила
и с майчина ръка благословила.
Искам, мамо, коляно да превия
пред твоя вечен дом студен.
От пръстта в шепата да свия
и мъката в гърдите да надвия.
Ти си отиде млада, толкоз млада,
едва на петдесет и шест. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up