За българите
"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са
имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой
род и язик..."
Паисий (1762)
О, неразумни юроде, поради что?!
Нима България – страна на забрава –
страна на поквара и на древна слава
за тебе нищо не значи? Поради что?!
Нима си нямаш място, тук на тази земя
та търсиш прехрана във чужди страни,
нима за тебе това е някаква змия
та бягаш от нейна отрова във чужди земи?
Сърце ми се кине от мъка по тебе,
сърце ми става на прах под зверски поток,
поток не от вода, а от срамно небе,
небе не от звезди, а от тъмния рог.
Мрак е залял умовете човешки.
България не значи ли нещо прекрасно
с история славна, но бъдеще срамно,
няма ли плам в душите човешки?
Мечти за богатство и слава –
Сърца пропити с поквара.
Нима чужбина за тебе е злато
намираш ли там своята чест
има ли доблест във новото лято...
Там ще намериш чужди мечти
те са си техни недей ги кради,
недей остава свойта страна
тя се нуждае. Нужда от хора,
хора сърцати, сърца със рана.
Ранени но незнаещи поквара.
Нима лесното е лесно и си заслужава?
Никъде не ще е лесно
и нивга няма да си заслужава.
Тогава накъде си ръгнал
от филми заслепен
към мечтите чужди тръгнал,
дали си прелъстен
или просто търсиш нещо.
Никога не ще те разбера
пък да ти каже аз го и неща.
Тук ще ти намигна вещо
ще ти се усмихна без насмешка
лекичко по рамото ще те потупам,
всеки притежава правото на грешка,
но ми писна аз да чувам
как страната ни не заслужава,
как ръка не ни подава...
В живота само оптимизъм
работа не ще ни върши
трябва си и песимизъм
за да може работата да се свърши.
О, неразумни юроде
ний сме кат` овцете – трябва ни овчар.
О, неразумни уроде
до кога ще чакаш ти падар.
Той тебе да те ръководи
безкористно да му се подчиниш,
чакаш някой да те съпроводи.
Не можеш сам ли да решиш?
От векове сме ние нечий рай
ходим пред света кат`, някой скот
роби на чуждите наши мечти
щастието търсим ако може
без да пролеем и капка пот.
Толкова ли е скъпа потта ни? О, Боже!
Хора са проляли и последните си кърви
да можеме ние свобóда да видим.
Сред орлите те са първи.
Така ли ще им се отблагодарим?
Нека потънем в забрава
и никой за нас да не помни,
нека потънем в поквара
и никой не ще ни запомни!
Стига аз напразно съм говорил
не ще се нищо промени
защо, юроде, така си отровил –
твойто сърце нищо не помни!
© Димитър Попов All rights reserved.
Леле незнам как са допуснали мойто стихче тук, питай Принцеса 
