Недей да съдиш страната ни красива,

че лудите на власт са днес.

Както горди лъв развява свойта грива,

и ти вдигни се на протест!

Да, вярно – границите малки правят ни в света,
гласът ни – глас в пустиня,
но нация велика с най-славната история,
глави горди, от никой не щат милостиня!

Природа велика, гледка прекрасна,
реки, планини, море, долини с трева зелена,
красота необятна, красота всевластна
сърце ти обгръща, любов те обзема!

Казанлъшката роза – нашата гордост омайна,
с красота опасна и вечна,

ароматът ù – любов безкрайна
посява във всяка душа човечна!

Насред страната ни гордо
величествен Балкана стои;
там всеки юнак смело
на желязо пъчил е гърди!

А като българката кой друг люби?! -
жена силна, но и нежна,
готова и себе да погуби,

но честта своя не ще изгуби!

Кой каквото ще да казва, Българийо мила -
ти за мен си една, ти си съдба;

аз тук съм се родила, аз тук ще умра!

Твоят балкански ветрец да ме духа,
твойто жарко слънце да ме грей;
и тук – в гората, под бука,
мойта душа да запей!

Че българската песен и в космоса ехти,
български глас там горе звучи,
българската песен, що народа пробуди,
българската песен, що народа крепи!

Две думи, родино, две думи и край -
Обичам те, отечество мило,
ти за мене си рай!