Oct 8, 2015, 11:46 PM

За човека

  Poetry » Other
888 0 1

Като куче злобно чака да захапе,

дебне ден и нощ,

ръмжи на среща все си лае, 

готово е да те наръга с нож.

 

Ту те гледа, ту ръмжи - 

страх го е да не избягаш.

Дори и в мрака непрогледен,

ще те подуши то,

дори и там ще те намери и то все за зло.

 

Човек със злоба е изпълнен,

готов е той да ти подложи крак.

И с гордост да изпълва своето сърце,

че е сторил нещо лошо - 

неще да разбере.


И животно аз не те наричам - 

ти не заслужаваш го това.

 

Помни едно, което казват: 

"Прави любов, а не война".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • точно така, Елица!!! ала твоите хормони все още пръщят под ударите на пубертета, скоро ще улегнеш и ще видиш -
    няма ВОЙНА, има само ЛЮБОВ

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...