... За да разбера...
... ЗА ДА РАЗБЕРА...
Кажи, че ме обичаш, извикай го в лицето ми,
за да го запомня, да разбера, че е така.
Както само ти го можеш – докосни сърцето ми,
обичам те с всяка частица от моята душа!
Лицето каменно и неподвижно… на ум крещя!
Само от мисълта очите пълнят се със сълзи,
искам ти да си до мен, а не да бъда пак сама.
Този, за когото всичко давам… ТИ СИ!
Понякога даже на себе си ме хваща яд,
че не мога да намеря думи, за да опиша
колко значиш за мен и искам тук да си пак.
Само чувството е още в мен и отвътре диша.
… и цялото ми същество отвътре се раздира
от болка и тъга, че мога аз да те загубя.
„А може би не” – в тези думи утеха намира.
Не искам точно тази любов сега да погубя.
Макар и през солените сълзи пак се усмихвам,
именно болката ме кара да се чувствам жива.
Всичките чувства без едно успявам да потискам…
усмивка е, дори и насилствена тя да бива.
Кажи, че ме обичаш, извикай го в лицето ми,
за да го запомня, да разбера, че е така.
Както само ти го можеш – докосни сърцето ми,
обичам те с всяка частица от моята душа!
© Стефка Георгиева All rights reserved.
