За да се роди душата
За да се роди душата...
Адам обича да разказва.
Ева обича да предвкусва.
Той й шепне на ухото.
Тя мечтае за златОто.
И минават под дъгата-
на добър късмет със знака.
За да се роди душата...
Неизменно лъха топлината
в страната нейна - слънчева
и сънища безстрашни - същите,
и обич прибрана - в къщи,
и вяра скъпа - ценно скътана.
Да, душата скрива здрача ранен
и помага да останеш права.
Макар извън живота да нахлува,
да отеква с болка, да ликува,
да въздиша в нежни догадки,
да докосва и щедро тиктака.
Дали с проклятие или с благословия?
И в смъртен грях сълзи ли скрива?
Да, душата тревожи и те утешава,
със сенчесто присъствие прощава,
безлюбовните - с любов наказва.
Макар измамно, тя себе си избавя
в небето, с ярко-синьо покривало.
За да се роди отново, в бяло...
© Мариола Томова All rights reserved.
