Вратата ти недей затваря,
за да се върне любовта!
Във спомена не избледнява
неземната ѝ красота!
И само вятърът ще знае
къде се скита тя сама.
Сърцето може да познае
оставената ѝ следа.
Във късна нощ ще се обади,
ще я посрещнеш само ти,
ще светят празнично красиви
за тебе нощните звезди.
И любовта ще е прекрасна,
загадъчна ще е нощта,
безкрайна и необичайна,
в душата ти ще бъде тя.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
