За да те чуят
За да те чуят
Кога останеш неразбран,
светът криви се с блед език,
а ти се схванеш по повърхността му,
отхвръкваш със победния му вик,
тогава, сред останките запратен,
усещаш, че си само ти,
че убедил би в тебе някой,
в него ако се преобразиш,
а в своите беди овалян,
политваш пак към нечии уста,
и плюят, плюят в твойта вяра,
че всички сте едни... деца,
и чакаш пак да те изстрелят
към следващия ням, глух опит,
да случиш някои сърца.
Които и да е.
И твойта вяра пак политва,
събрал ръцете във молитва,
хвърчиш - хартиена въздишка,
към следващата си подстрижка.
© Йоана All rights reserved.
