limeruna (Йоана)
565 3355
Jul 30, 2015, 11:07 PM

За да те чуят 

  Poetry » Other
527 0 10

За да те чуят

Кога останеш неразбран,
светът криви се с блед език,
а ти се схванеш по повърхността му, 
отхвръкваш със победния му вик,
тогава, сред останките запратен,
усещаш, че си само ти,
че убедил би в тебе някой,
в него ако се преобразиш,
а в своите беди овалян,
политваш пак към нечии уста,
и плюят, плюят в твойта вяра,
че всички сте едни... деца,
и чакаш пак да те изстрелят
към следващия ням, глух опит,

да случиш някои сърца.
Които и да е.

И твойта вяра пак политва,
събрал ръцете във молитва,
хвърчиш - хартиена въздишка,
към следващата си подстрижка.

© Йоана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ева, не знам за стиха, но аз станах с пурпурно-розово настроение Благодаря!
  • Прекрасно..., финалът обаче е доста тъжен, сякаш се отрязват и крилата с пострижката - по-добре да се боядиса в пурпурно-розово, за настроение...!!!
  • Стойна, радостна съм, че си ми редовен читател Прохлада и за теб! Благодаря ти!
  • Интересна творба, Йоана! Аз редовно чета творбите ти. Днес много
    добре се представяш. Хареса ми!Особено финала!
    Поздрав за творбата ти и прохлада за тебе!
  • Андромаха, благодаря! Изтанцувах си един малък танц от възторг току-що

    Благодаря, Владислав! Радвам се, че ти е харесало
  • Харесвам бунтарите Благодаря ти, Ева!
  • Велин, прав си - да бъдем себе си Но е малко странно като си помислиш, че голяма част от това твое себе си е просто проекция на околната действителност... За позитивността ти - пращам ти една широока усмивка Приятен ден!
  • Знаеш ли какво си мисля Йоана? Няма значение дали ще бъдем чути или разбрани, важно е да бъдем себе си и да гледаме напред, да бъдем позитивни! Поздрави за стиха.
  • Мисана, не се сърдя, драго ми е, че си си направил целия труд да ми поднесеш по-добър вариант. Поздрав и на теб!

    Тина, весело ти е, хубаво, но сподели в по-големи подробности какво така те разсмя, че и аз да се посмея
  • "Когато неразбран останеш,
    светът криви се с блед език.
    В повърхността му ще се схванеш.
    Дори в победния му вик.
    И сред останките запратен,
    усещаш, че си само ти.
    В бедите си докрай овалян,
    политаш къмто рибешки усти...
    И плюят, плюят в твоята надежда,
    че всички сте едни...деца.
    Да те изстрелят ли сега очакваш? -
    да случиш живите сърца...

    И твойта вяра пак политва.
    Събрал ръцете си в молитва,
    хвърчиш хартиена въздишка
    към следващата си подстрижка."

    Така видях ОКОТО на стиха ти, Йоана. Надявам се да не ми се разсърдиш
    за така поднесения вариант. Искрен и топъл поздрав!
Random works
: ??:??