Apr 4, 2010, 5:33 PM

... за да забравя...

  Poetry
1.1K 0 3

Пак сънувам кошмари...

без дори да съм затворила очи...

А в главата ми, като пиянства големи,

блъскат се две назъбени луни...

 

 

Краката ми пак са неприлично разтворени,

не знаят кой ги докосва дори!!!

Надбягват се с няколко ялови спомена,

които в съзнанието са като мъртви звезди.

 

 

По пръстите ми полепна твоето отсъствие,

заспало между сто прашинки самота...

Дланите ми натежаха и някак трудно е

да прережа вените със сноп въжета.

 

 

И притисках, притисках болката в ъгъла,

кървях... сякаш за първи път ме учеха... да имам...

Бичувах името ти, впило се отляво,

за да забравя... как ме бе предал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....