... за да забравя...
Пак сънувам кошмари...
без дори да съм затворила очи...
А в главата ми, като пиянства големи,
блъскат се две назъбени луни...
Краката ми пак са неприлично разтворени,
не знаят кой ги докосва дори!!!
Надбягват се с няколко ялови спомена,
които в съзнанието са като мъртви звезди.
По пръстите ми полепна твоето отсъствие,
заспало между сто прашинки самота...
Дланите ми натежаха и някак трудно е
да прережа вените със сноп въжета.
И притисках, притисках болката в ъгъла,
кървях... сякаш за първи път ме учеха... да имам...
Бичувах името ти, впило се отляво,
за да забравя... как ме бе предал...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Инна Все права защищены
