4.04.2010 г., 17:33 ч.

... за да забравя... 

  Поезия
758 0 3

Пак сънувам кошмари...

без дори да съм затворила очи...

А в главата ми, като пиянства големи,

блъскат се две назъбени луни...

 

 

Краката ми пак са неприлично разтворени,

не знаят кой ги докосва дори!!!

Надбягват се с няколко ялови спомена,

които в съзнанието са като мъртви звезди.

 

 

По пръстите ми полепна твоето отсъствие,

заспало между сто прашинки самота...

Дланите ми натежаха и някак трудно е

да прережа вените със сноп въжета.

 

 

И притисках, притисках болката в ъгъла,

кървях... сякаш за първи път ме учеха... да имам...

Бичувах името ти, впило се отляво,

за да забравя... как ме бе предал...

© Инна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??