4.04.2010 г., 17:33 ч.

... за да забравя... 

  Поезия
867 0 3
Пак сънувам кошмари...
без дори да съм затворила очи...
А в главата ми, като пиянства големи,
блъскат се две назъбени луни...
Краката ми пак са неприлично разтворени,
не знаят кой ги докосва дори!!!
Надбягват се с няколко ялови спомена,
които в съзнанието са като мъртви звезди.
По пръстите ми полепна твоето отсъствие,
заспало между сто прашинки самота...
Дланите ми натежаха и някак трудно е
да прережа вените със сноп въжета. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Предложения
: ??:??