За демона
Демонът веднъж заплакал...
Ала защо, на никой не разказал...
Попитали го ангелите нежни:
"Защо очите ти са снежни?"
И казал той най-сетне:
"Защото тя ми шепне"
Не разбрали ангелите що ли става,
ала решили да не го оставят във забрава.
Направили решетка от топаз
и в нея демона затворили тогаз.
От дявола бил уж далеч,
ала на устата му - все тази реч.
И застанали му пред ногите:
"Кой навел ти е рогите?"
А той им казал мило:
"Онзи със сърцето гнило"
И пак зачудили се тез с крилата,
та нали далече бил от Сатаната?!
"И как ли да не плача?"
питал час по час палача.
И белите не знаели какво да правят
на демона сълзите да забравят.
И потърсили девойката с очи мъниста,
дето в тез на демона се крие тъй сребриста.
И търсили, и търсили девойката-луна,
ала не знаела къде е дори прекрасната зора.
На края на света видели
девойката с очи почервенели.
Седяла тя и плачела на колене
за онзи, дето бил изгубил своето сърце.
И плачела девойката красива,
а да видите тогава ангел как загива...
Застанал той на колене до нея,
поискал да потъне вдън земята - Гея.
Ала разбрал, че тъй не може,
защото дяволът бил още в свойто ложе.
И чак тогава ангелите нежни
замълчали пред сълзите снежни
и редом с демона заплакал
тоз, който най-малко бил очаквал...
Ала защо, на никой не разказал...
Попитали го ангелите нежни:
"Защо очите ти са снежни?"
И казал той най-сетне:
"Защото тя ми шепне"
Не разбрали ангелите що ли става,
ала решили да не го оставят във забрава.
Направили решетка от топаз
и в нея демона затворили тогаз.
От дявола бил уж далеч,
ала на устата му - все тази реч.
И застанали му пред ногите:
"Кой навел ти е рогите?"
А той им казал мило:
"Онзи със сърцето гнило"
И пак зачудили се тез с крилата,
та нали далече бил от Сатаната?!
"И как ли да не плача?"
питал час по час палача.
И белите не знаели какво да правят
на демона сълзите да забравят.
И потърсили девойката с очи мъниста,
дето в тез на демона се крие тъй сребриста.
И търсили, и търсили девойката-луна,
ала не знаела къде е дори прекрасната зора.
На края на света видели
девойката с очи почервенели.
Седяла тя и плачела на колене
за онзи, дето бил изгубил своето сърце.
И плачела девойката красива,
а да видите тогава ангел как загива...
Застанал той на колене до нея,
поискал да потъне вдън земята - Гея.
Ала разбрал, че тъй не може,
защото дяволът бил още в свойто ложе.
И чак тогава ангелите нежни
замълчали пред сълзите снежни
и редом с демона заплакал
тоз, който най-малко бил очаквал...
© Диана All rights reserved.
