За "добрите хора"
Най-много ме е страх от добрината,
която се натрапва ежедневно
от хората с код грешен във главата,
мечтаейки за Рая гневно.
Те приближени са на Господ
и цялото човечество обичат
различните оприличават с троскот,
но да помагат и на тях все тичат.
Защото са добри и нетипични,
защото нямат равни по душа,
за тях са истините чужди нелогични,
но са готови на всеки да простят.
И всичкото е заради доброто,
в чието име даже са готови
да легнат и на дявола в леглото,
за да спасят света от грешки нови.
Не мога да понасям добротата
и демонстрацията ù парадна
и мъничката ù душица жадна
да бърка на хората в сърцата.
И чувството развратно, че е свята,
и облика ù винаги лъжлив,
и мисълта, че ще спаси земята,
окайвайки се в път трънлив.
Избирам да стои далеч от мен,
да бъда по човешки честно-лоша
и доживявайки до следващия ден,
да помня, че аз също съм от тлен.
Доброто аз оставям на всевишния
и прошката е в негово владение
и се отказвам да търпя излишния,
от чужда болка черпещ вдъхновение!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
Поздрави!
